Забележителности около Комплекс „Старосел“

Тракийският култов комплекс край с. Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница -хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт.

Скален мегалит, намиращ се край с. Стариосел. Според траките олицетворявала пътя на душата към отвъдното през пролуката между камъните, където се процеждат лъчите на залязващото слънце.

В близост може да се види тракийска гробница от V-VI век пр.н.е.

Друго предание гласи, че това е вкаменена девойка, с отправен поглед към небесата, която била прокудена от близките си, след като се отдала на любимия си преди да се венчаят.

Гарванов камък се намира западно от Тракийския култов център Старосел и представлява мегалит от няколко обрулени от вятъра скали, сред които  се откроява основния “гарванов камък”, който като кула се извисява над природния феномен.

То е с неправилна форма и диаметър около 10км като включва и скалните светилища – „Уйов камик“ (уникален фалосовиден менхир разрушен от иманяри), Провиралището Момини скали в местността „Каменица“, Пейчова могила, светилището на връх Кози грамади и няколко десетки могилни насипа, изградени върху свещени хълмове.

Според разкази на местните жители отпреди 1990 г. българската Армия е ползвала за върха за мишена в бойно учение и той е бил сринат. Според разказите, Гарванов камък е бил обстрелван от полигон в близост до местния язовир.

Тракийски архитектурен комплекс, който се намира на около 20 км от село Старосел и на 22 км от град Хисаря. Археолозите попадат на него едва през близката 2005г, като разкриват, че се състои от древна крепост, резиденция, могилни некрополи и скални светилища. На различни нива се срещат останки от крепостна стена, изградена през различни исторически периоди, основи на сгради, монолитен скален жертвеник и фрагментирана битова керамика.

Смята се, че Кози грамади, наред със Севтополис, е била една от двете столици на тракийското Одриско царство, могъщо и простиращо се върху територията на днешна България, Турция и Гърция.

Скално светилище „Алексица“ се намира на едноименният връх над с. Старосел на територията на същинска Средна гора. Археологическият обект е разположен на връх Алексица (1535м н. в) и представлява скална кулминация разположена върху сравнително равното било на планината на запад от връх Фенера (1480м н. в.)

Светилището е открито през лятото на 2013г при обход в билната част на Същинска Средна гора от археологически екип ръководен от българският археолог доц. д-р Иван Христов. Култовото място е поредното скално светилище използвано от древните траки и маркира западната периферия на големият високопланински култов комплекс с център връх Кози грамади.

Тракийска резиденция „Смиловене“ се намира в едноименната местност на 9,5 км от град Копривщица и на около 11 км от град Стрелча.  Представлява укрепена резиденция на тракийски цар от ІVв пр. Хр. , като площта й е поне 200 кв.м. и е на два етажа височина. Резиденцията е построена върху могила, която допълнително е обработвана и за разлика от всички подобни обекти, не се намира на висок връх или хълм, а в подножието на хълма непосредствено до река Стрелчанска Луда Яна.

Архитектурата на обекта се доближава до описаните от Ксенофонт резиденции на тракийските владетели – тюрзиси. Според хипотезата на проучвателката – българската археоложка Даниела Агре, в тази добре укрепена резиденция е живял тракийски династ, управлявал областта и вероятно погребан след смъртта му в подмогилното гробно съоръжение при Жаба могила край град Стрелча. Това е най-масивната тракийска укрепена резиденция, откривана на територията на България. На места укрепителната стена е запазена до 6 m височина.

Марковите камъни са комплекс от древнотракийски мегалитни светилища разположени в едноименните местности северно от село Паничери. Представляват осем на брой сакрализирани в древността мегалитни струпвания. Те са разположени в местностите Марков камък, Малки Маркови камъни, Големи Маркови камъни, Маркова могила.

Според археолозите Марковите камъни са светилища,  посветени на Бога на Бурята Зевс,  българските археолози и етнолози доказват по убедителен начин  след продължителните им проучвания. В рамките на всички маркови местности са открити фрагменти от тракийски керамични съдове, датирани най-общо през І хил. пр. Хр.

Южната крепостна порта е главната порта на римския град Диоклецианополис. Оттук е излизал пътят за Филипополис (Пловдив) – най–важния административен център в римската провинция Тракия. Портата в оригинал се извисява на 13м височина. Нарича се така, защото в началото на XX в. вратата е била разделена и приличала на две застинали една срещу друга камили. На това място през 1882г Иван Вазов е написал знаменитото българско стихотворение „Отечество любезно, как хубаво си ти!“.